Еврофондове Публични покани Становища Приложение на ЗОП Обществени поръчки Практика на Съда на ЕС Практика на КЗК Перспективи Нередности АДФИ Сметна палата Стената на срама
гореща точка - европа
06.10.2018
ЕП поиска да се наблегне на критериите за качество при обществените поръчки
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв. виж всички
гореща точка - българия
06.10.2018
Договорите с подизпълнителите стават публични
03.08.2018
Кабинетът прави опит да въведе електронните обществени поръчки от есента виж всички
час пик
18.09.2018
ДАНС поема разследването на корупция с еврофондове
29.08.2018
ЗА 4 ГОДИНИ: "Трейс груп" спечелила обществени поръчки за 63 млн. лева виж всички
съобщения
27.11.2018
Уведомление за редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец декември 2018г.
01.10.2018
Насрочено е редовно заседание на УС на ИПАИ в края на месец октомври виж всички
анализи
10.08.2018
БОЕЦ: Искаш обществена поръчка-даваш 400 000 лв.
07.08.2018
Държавен анализ показа - масово чиновниците оплескват обществени поръчки виж всички
публикации
06.10.2018
Промяна при обявяването на обществени поръчки - вече с по-рестриктивен режим
05.10.2018
НС прие въвеждането на електронна платформа за обществени поръчки виж всички
ЗОП- БЮЛЕТИН / Перспективи
« назад към списъка 30.09.2015
Най-голямата европрограма я чака много работа


Програмата за селските райони ще трябва да се справи с остарялата техника, липсата на иновации и раздробените ферми, стана ясно на конференция, организирана от вестник "Капитал" и ICT Media

Най-голямата европрограма я чака много работа
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

Целта на визитата ви беше да присъствате на поредицата от срещи и събития за е-Съобразяване с климатичните промени, опазване на почвите и биоразнообразието, икономическа устойчивост на стопанствата, по-добра организация на хранителната верига, ангажиране на по-млади фермери в земеделието, подобряване на инфраструктурата и създаване на нови работни места в селските райони. Това, по думите на Михаел Пилке, ръководител на подразделение AGRI.F3 в Главна дирекция "Земеделие" на ЕК, са основните приоритети пред селското стопанство в новия програмен период 2014-2020, в който ще действа Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в страните - членки на ЕС.

На национално ниво обаче, за да е успешно усвояването на бюджета й около 3 млрд. евро, ще са необходими нови правила, а е и много важно поне част от тези средства да отидат за иновации, технологии и модернизация на земеделските стопанства. Около това се обединиха лектори и гости на конференцията "Предизвикателства за развитие на сектор земеделие в новия програмен период", организирана от вестник "Капитал" и ICT Media.

В програмата на събитието участие взеха заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Румен Порожанов, директорът на Националния гаранционен фонд Самуил Шидеров, представители на технологични компании, банковия сектор и земеделски браншови асоциации.

Остаряло и поляризирано земеделие

Михаел Пилке отбеляза, че в България структурата на селското стопанство е много поляризирана, а все още повечето малки и средни ферми, които са именно гръбнакът на сектора, работят по много остарели методи и не въвеждат масово иновации. А сега Европа все повече се интересува не просто дали средствата са изразходвани, а дали с това са постигнати поставените цели. "Имаме земеделски сектори, в които се работи с остарели методи. Те са неефективни, но и вредни за околната среда. Ето защо тръгна и европейско партньорство за иновации, което свързва учени, изследователи и земеделци. Вече и вие имате възможност да участвате в тези групи", заяви Пилке и посочи, че макар да са предвидени средства за внедряването на иновации, много от държавите все още предпочитат да залагат в националните си програми основно средства за инвестиции. "Програмата не просто има за цел да изгради една сграда (например обор), но и да подпомогне ефективното й използване", каза той.

Лесни пари?

В повечето случаи, когато се мисли за инвестиции в земеделието, те се свързват със субсидирането и това е основна грешка. "Всяка инвестиция, която не е свързана с реалностите на пазара, е пагубна и за усвояването на средствата и за самия инвеститор", обясни зам.-министър Грудев. Сега по думите му е необходима промяна в начина на мислене за развитието на сектора, където да не се разчита само на възможностите по ПРСР или други субсидии, защото заради безвъзмездното финансиране земеделието се превърна лесно в твърде атрактивна бизнес ниша, но това крие опасност от надуване на балони в отделни отрасли.

Грудев разказа още, че до края на годината ще бъде отворена мярка 4.2 за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти и се очаква при нея интересът отново да надвиши възможностите за финансиране.

Чака се и първата нотификация на програмата, която ще е насочена към възможността за включване на малките ферми във финансирането.

Този път, по-добре?

Важна е по-добрата комуникация между бенефициенти и администрация, уточни Пилке (с което деликатно намекна, че тя в момента не е идеална). "Не е важна само подготовката на един проект и неговото качество, но и когато той се оценява, да не се окаже при одита, че е сбъркан", сподели Михаел Пилке. Тук важна роля има не само Държавен фонд "Земеделие" като разплащателна агенция. Ключова е функцията на органа, който изработва решенията на местно ниво. В момента Министерството на земеделието и храните прави предварителна оценка на нуждите от финансовите инструменти (рисков капитал, гаранционен фонд или др.), предвидени в ПРСР.

Добър капацитет и партньорство с банки вече е изградил Националният гаранционен фонд, който е сравнително млада структура, но вече е гарантирал кредити за над 700 млн. лв., по данни на директора на фонда Самуил Шидеров.

"Фокусът в този програмен период е върху една по-добра нормативна уредба, направена върху опита от миналия период", обясни директорът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов. Той каза още, че Законът за обществените поръчки е одобрен, но са се появили редица проблеми в прилагането му. Сериозен проблем е липсата на определение в българското законодателство какво са изкуствени условия, което води до това, че когато фондът отхвърли проекти, кандидатите печелят делата в съда.

Други нови акценти от нормативната промяна са, че в договорите ще се записват всички ангажименти на бенефициентите, но и санкциите към тях. Ще се ползва рестриктивен подход при оценка на активите и определяне на референтни цени в условията. Обмисля се и опцията бенефициентите да могат да се откажат от проектите си в рамките на шест месеца.

Последните проекти по мярката за техника от старата ПРСР вече са ранкирани

Проектите по мярка 121 за закупуване на земеделска техника вече са ранкирани и списъкът им ще бъде публикуван на сайта на фонд Земеделие, стана ясно на конференцията. Оценяването им ще бъде бързо и ще приключи до средата на октомври. В момента експертите на МЗХ работят по изготвянето на Наредба за изпълнението на проектите, а заявките за плащане ще бъдат до 20 ноември. "Смятам, че ще договорим до 120% от бюджета", каза Румен Порожанов. Обсъжда се и възможността за договаряне на 150%.

До средата на ноември ще бъде публикуван и индикативния график за прием през 2016 г., съобщи той.  /Капитал