Еврофондове Публични покани Становища Приложение на ЗОП Обществени поръчки Практика на Съда на ЕС Практика на КЗК Перспективи Нередности АДФИ Сметна палата Стената на срама
гореща точка - европа
01.02.2018
Брюксел одобри най-скъпия български европроект за над 1 млрд. лв.
29.06.2017
Петър Бакърджиев: България има за какво да се притеснява от заявленията за намаляване на разходите в ЕС виж всички
гореща точка - българия
22.03.2018
Поддръжката на оградата по границата ще се извършва без обществени поръчки
06.12.2017
Петър Бакърджиев: Само по себе си електронното управление няма да реши проблема на бизнеса виж всички
час пик
23.02.2018
Над 150 администрации могат да си "говорят" електронно
01.02.2018
Няма фирма, няма проблем виж всички
съобщения
16.05.2018
ЦОК организира семинар-обучение на тема „Защита и контрол при обработване и съхранение на личните данни в системата на образованието“ в гр. Варна
23.03.2018
Съобщение за свикване на редовно заседание на УС на ИПАИ виж всички
анализи
01.02.2018
Страсбург по наше дело: Намерете средство за защита срещу забавеното изпълнение на искове срещу държавата!
01.07.2017
ИПИ: Електронни търгове за справяне с корупцията в обществените поръчки виж всички
публикации
23.03.2018
Предварителна информация за промените във връзка с Общия регламент за защита на личните данни
31.01.2018
Горанов: Корупцията е вестникарско внушение виж всички
ЗОП- БЮЛЕТИН / Перспективи
« назад към списъка 30.09.2015
Най-голямата европрограма я чака много работа


Програмата за селските райони ще трябва да се справи с остарялата техника, липсата на иновации и раздробените ферми, стана ясно на конференция, организирана от вестник "Капитал" и ICT Media

Най-голямата европрограма я чака много работа
Център за информационно и административно обслужване на ИПАИ, office@ipai-bg.eu

Целта на визитата ви беше да присъствате на поредицата от срещи и събития за е-Съобразяване с климатичните промени, опазване на почвите и биоразнообразието, икономическа устойчивост на стопанствата, по-добра организация на хранителната верига, ангажиране на по-млади фермери в земеделието, подобряване на инфраструктурата и създаване на нови работни места в селските райони. Това, по думите на Михаел Пилке, ръководител на подразделение AGRI.F3 в Главна дирекция "Земеделие" на ЕК, са основните приоритети пред селското стопанство в новия програмен период 2014-2020, в който ще действа Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) в страните - членки на ЕС.

На национално ниво обаче, за да е успешно усвояването на бюджета й около 3 млрд. евро, ще са необходими нови правила, а е и много важно поне част от тези средства да отидат за иновации, технологии и модернизация на земеделските стопанства. Около това се обединиха лектори и гости на конференцията "Предизвикателства за развитие на сектор земеделие в новия програмен период", организирана от вестник "Капитал" и ICT Media.

В програмата на събитието участие взеха заместник-министърът на земеделието и храните Васил Грудев, изпълнителният директор на фонд "Земеделие" Румен Порожанов, директорът на Националния гаранционен фонд Самуил Шидеров, представители на технологични компании, банковия сектор и земеделски браншови асоциации.

Остаряло и поляризирано земеделие

Михаел Пилке отбеляза, че в България структурата на селското стопанство е много поляризирана, а все още повечето малки и средни ферми, които са именно гръбнакът на сектора, работят по много остарели методи и не въвеждат масово иновации. А сега Европа все повече се интересува не просто дали средствата са изразходвани, а дали с това са постигнати поставените цели. "Имаме земеделски сектори, в които се работи с остарели методи. Те са неефективни, но и вредни за околната среда. Ето защо тръгна и европейско партньорство за иновации, което свързва учени, изследователи и земеделци. Вече и вие имате възможност да участвате в тези групи", заяви Пилке и посочи, че макар да са предвидени средства за внедряването на иновации, много от държавите все още предпочитат да залагат в националните си програми основно средства за инвестиции. "Програмата не просто има за цел да изгради една сграда (например обор), но и да подпомогне ефективното й използване", каза той.

Лесни пари?

В повечето случаи, когато се мисли за инвестиции в земеделието, те се свързват със субсидирането и това е основна грешка. "Всяка инвестиция, която не е свързана с реалностите на пазара, е пагубна и за усвояването на средствата и за самия инвеститор", обясни зам.-министър Грудев. Сега по думите му е необходима промяна в начина на мислене за развитието на сектора, където да не се разчита само на възможностите по ПРСР или други субсидии, защото заради безвъзмездното финансиране земеделието се превърна лесно в твърде атрактивна бизнес ниша, но това крие опасност от надуване на балони в отделни отрасли.

Грудев разказа още, че до края на годината ще бъде отворена мярка 4.2 за инвестиции в преработка и маркетинг на селскостопански продукти и се очаква при нея интересът отново да надвиши възможностите за финансиране.

Чака се и първата нотификация на програмата, която ще е насочена към възможността за включване на малките ферми във финансирането.

Този път, по-добре?

Важна е по-добрата комуникация между бенефициенти и администрация, уточни Пилке (с което деликатно намекна, че тя в момента не е идеална). "Не е важна само подготовката на един проект и неговото качество, но и когато той се оценява, да не се окаже при одита, че е сбъркан", сподели Михаел Пилке. Тук важна роля има не само Държавен фонд "Земеделие" като разплащателна агенция. Ключова е функцията на органа, който изработва решенията на местно ниво. В момента Министерството на земеделието и храните прави предварителна оценка на нуждите от финансовите инструменти (рисков капитал, гаранционен фонд или др.), предвидени в ПРСР.

Добър капацитет и партньорство с банки вече е изградил Националният гаранционен фонд, който е сравнително млада структура, но вече е гарантирал кредити за над 700 млн. лв., по данни на директора на фонда Самуил Шидеров.

"Фокусът в този програмен период е върху една по-добра нормативна уредба, направена върху опита от миналия период", обясни директорът на фонд "Земеделие" Румен Порожанов. Той каза още, че Законът за обществените поръчки е одобрен, но са се появили редица проблеми в прилагането му. Сериозен проблем е липсата на определение в българското законодателство какво са изкуствени условия, което води до това, че когато фондът отхвърли проекти, кандидатите печелят делата в съда.

Други нови акценти от нормативната промяна са, че в договорите ще се записват всички ангажименти на бенефициентите, но и санкциите към тях. Ще се ползва рестриктивен подход при оценка на активите и определяне на референтни цени в условията. Обмисля се и опцията бенефициентите да могат да се откажат от проектите си в рамките на шест месеца.

Последните проекти по мярката за техника от старата ПРСР вече са ранкирани

Проектите по мярка 121 за закупуване на земеделска техника вече са ранкирани и списъкът им ще бъде публикуван на сайта на фонд Земеделие, стана ясно на конференцията. Оценяването им ще бъде бързо и ще приключи до средата на октомври. В момента експертите на МЗХ работят по изготвянето на Наредба за изпълнението на проектите, а заявките за плащане ще бъдат до 20 ноември. "Смятам, че ще договорим до 120% от бюджета", каза Румен Порожанов. Обсъжда се и възможността за договаряне на 150%.

До средата на ноември ще бъде публикуван и индикативния график за прием през 2016 г., съобщи той.  /Капитал